Концепцията „Single Window” или „Обслужване на едно гише” придоби публичност през 2005 г. след издаването на Recommendation No. 33 на ООН, на Economic Commission for Europe (ЕСЕ) и на United Nations Centre for Trade Facilitation and Electronic Business (UN/CEFACT). В тях са дадени основните препоръки и принципи за създаването на „Single Window” за повишаване ефективността при обмяната на информацията между бизнеса и правителствените ведомства и агенции.

В контекста на тези препоръки, системата „Single Window”се определя като улеснение, позволяващо на участниците в процеса от търговията и транспорта да подават стандартизирана информация и документи в една единствена входяща точка, като тази информация удовлетворява всички регулаторни изисквания, свързани с внос, износ или транзит на стоки и услуги. А ако информацията е в електронен вид, тогава конкретните данни трябва да бъдат подадени еднократно в системата, като на заинтересованите от тази информация институции е осигурен оторизиран достъп до нея чрез web-базирани компютърни системи.

На базата на Recommendation No. 33 бяха разработени системи за „Single Window” за големи общи икономически пространства като Asia-Pacific Economic Cooperation (APEC) – Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество; The Association of Southeast Asian Nations (ASEAN)- Асоциация на страните от Югоизточна Азия и др.

В това отношение и Европейския съюз, на който и нашата страна е членка, също разработва Директиви и Регламенти, касаещи разработването на Общоевропейска система Single Window. Но за да заработи успешно Общоевропейския Single Window модел, е необходимо първо всички държави членки на ЕС да изградят респективно свои Национални Single Windows на базата на заложени Общоевропейски и световни принципи и стандарти.

Националната Single Window е клирънс система, позволяваща еднократно подаване на информация и данни, еднократно и едновременно обработване на тези данни и единична точка за вземане на решение на базата на плътно взаимодействие между различни министерства и ведомства, участващи в обичайния клирънс процес. Вместо подаването на различни форми и информация до многобройни агенции, напр. митница, пристанищни власти, здравни ведомства и т.н., за получаване разрешение за дадена пратка, необходимо е търговеца да подаде еднократно цялата необходима информация до една единствена агенция.

Концепцията за „Single Window” има най-пряко отношение и към морския и речен транспорт. Към настоящия момент Европейския парламент разработва проект за директива, заместваща Директива 2002/6/EC на ЕП и на Съвета от 18 февруари 2002 за въвеждане на стандартни форми за подаване на информация от корабите при пристигане и отплаване от пристанищата на страните-членки на Общността с която се цели опростяване и улесняване на административните процедури за кораби, пристигащи или напускащи европейски пристанища, както и Директива 2002/59/EC за създаване на Vessel Traffic Monitoring and Information System - VTMIS.  Разпоредбите на новата директива ще започнат да се прилагат постепенно в периода между 2012 и 2015 г. Директивата ще допринесе за повишаване на привлекателността на морския транспорт и за подпомагане на морските дейности в частност в малките и средните търговски пристанища.

Опростяването на административните процедури за морския транспорт представлява важна стъпка, не само защото ще се намалят разходите за морски транспорт, с който се превозват 40 % от стоките в рамките на вътрешния пазар, но и защото морският транспорт представлява алтернатива на по-чист и по-безопасен транспорт.

Директивата ще предоставя на държавите-членки, на представителите на индустрията и на пристанищните органи петгодишен срок, в който да създадат „административно обслужване на едно гише“ във всички пристанища.  От 2013 г. нататък прилагането на директивата също ще доведе до опростяване и хармонизиране на някои процедури, а именно намаляването на многократното предаване на данни до различни административни органи в пристанищата.

За разлика от другите транспортни средства, за които административните формалности бяха значително намалени със създаването на вътрешния пазар, морският транспорт остана подложен на сложни административни процедури.  Според митническото законодателство и международното право един плавателен съд напуска територията на държава-членка след като премине границата на 12 морски мили (22 km) на териториалните води.  Когато плавателният съд пътува между две пристанища на Европейския съюз, административните формалности следва да се извършат при тръгване и след това при пристигане, все едно става въпрос за международна търговия.

След приемането на насоките за ветеринарни проверки през декември 2009 г., както и с изменението на правилата за прилагане на Митническия кодекс от март 2010 г., Директивата допълва първата част от действията в краткосрочен план, които са предвидени в рамките на инициативата за европейско пространство за морски транспорт без граници, която беше подета през 2009 г.  Директивата представлява нова стъпка към създаването на рамка, която да позволи по-интегрирано управление на потоците от административни и търговски данни, които придружават движението на стоките при пристигане, при напускане на Европейския съюз, както и в рамките на ЕС, което ще улесни задачата както на контролните органи, така и на операторите. В областта на морския транспорт тази рамка ще бъде допълнена от европейската инициатива за електронен морски транспорт, която ще бъде предмет на обсъждане през 2011 г.

В Република България по Директивите и Регламентите на ЕС, касаещи морския и речния транспорт започна да се работи още преди присъединяването ни към ЕС за удовлетворяване предприсъединителните изисквания по глава „Транспорт”. След присъединяването ни към ЕС изискванията на Европейските директиви и регламенти бяха транспонирани и в националното ни законодателство. Беше разработена и приета и Оперативна програма „Транспорт" 2007-2013 г. (ОПТ). Като важен елемент от нея е и изграждането на т.н. СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТРАФИКА НА МОРСКИТЕ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ – VTMIS:

  • Целта на проекта е да се изпълнят напълно изискванията на Директива 2002/59/EC и е свързан с повишаване на безопасността и ефективността на морския транспорт.
  • Директива 2002/59/ЕС – задава изискванията за изграждане на система за мониторинг и информационно обслужване на корабния трафик с оглед на подобряване на неговата безопасност и ефикасност, увеличаване противодействието на властите на инциденти, нещастни случаи или потенциално опасни ситуации на море, включително операции по търсене и спасяване, и допринасяне за по-доброто предпазване и откриване на замърсяване от кораби.
  • Изпълнението е планирано да се извърши на три фази. Първите две фази са финансирани по програма ФАР, а третата – по ОП “Транспорт”.
  • Фаза 1 - обхваща периода 2000 – 2004 г. През периода се въведоха в експлоатация основните подсистеми, които осигуряват мониторинг на корабите над 300 брт и надеждна УКВ комуникация между бреговите служби и плавателните средства, плаващи в териториалното море и прилежащата зона.
  • Фаза 2 - обхваща периода от 2004 - 2008 г. След успешното завършване на етапа се разшириха възможностите за наблюдение на Бургаски и Варненски заливи с радарни системи, разшири се и се усъвършенства подсистемата за метеоинформация, завърши се изграждането на системата за радиокомуникация и визуализация в центровете за управление на трафика. Разшири се обхвата на телекомуникационната преносна инфраструктура.
  • Фаза 3 - обхваща периода от 2008 до 2013 г.
  • Планирано е да се завърши окончателното разширяване и доокомплектоване на системата за цялата брегова ивица и интегрирането й в единна национална система.
  • Доразвиване на информационната система и интегриране в общоевропейските структури, в съответствие с актуалните изисквания на европейски и международни документи.
  • Построяване на две нови трафик кули във Варна и Бургас.
  • Предвижда се с изпълнението на тази фаза да се завърши системата за цялата брегова ивица и със влизането в действие на БУЛРИС да се създаде интегрирана национална система „река-море”.

Актуално състояние на проекта

  • Изготвен е актуализиран график по лотове за изпълнение на проекта.
  • Изготвя се тръжна документация и технически спецификации за VTMIS - Фаза 3, Лот 1 - Радиокомуникационна система GMDSS - зона А1, зона А2 и NAVTEX.
  • В процес на изготвяне е необходимата документация за строителната компонента от трета фаза - изграждане на нови сгради за управление на трафика (трафик-кули) в пристанищните райони на Варна и Бургас.
  • Издадена е виза за проектиране на трафик-кулата в Бургас и предписание за изработване на ПУП за трафик-кула Варна.
  • Звеното за изпълнение и управление на проекта е комплектовано напълно. Отделните членове на звеното за управление участват в съответните международни форуми, свързани с внедряването на нови стандарти за електронни навигационни услуги.
  • С национално финансиране е завършена българската част от европейския проект SafeSeaNet.
  • Въведен е в експлоатация проекта за «Център за информационно обслужване на морския транспорт във Варна и Бургас». Той е в отговор на възприетата от страните-членки на ЕС концепция за европейско пространство за морски транспорт без бариери и на концепцията за “Single Window”. Целта е чрез намаляване на административните процедури да се укрепи вътрешния пазар за вътрешно европейски транспорт.

Съгласно годишната програма за 2009 год. на предприятието ДП „Пристанищна инфраструктура”, се финансира пилотен проект за изграждане на „Център за информационното обслужване на морския транспорт – Варна и Бургас”.

Целта на пилотния проект бе да повиши качеството на морските информационни услуги и ефективността на пристанищата чрез въвеждане на електронен документооборот. Проектът се базира на многофункционално използване на съществуващата системата за управление на корабния трафик /VTMIS/, унифицира документите по препоръките на Международната Морска Организация (IMO) и Конвенцията FAL 65 и е елемент от логистичната верига на мултимодалния транспорт.

Разработката позволява значително да се съкрати времето за вземане на оперативни разрешения между пристанищните оператори, корабните агенти и държавните институции / Пристанищна инфраструктура; Гранична полиция; Митница; Морска администрация; здравен, ветеринарен и фитосанитарен контрол/ съкращава време и разходи за обработка на корабите в пристанищата и доближава обслужването в съответствие на добрите европейски практики и оттам до подобряване икономическа ефективност на пристанищата.

Системата се въведе в тестови период от 03.09.2009год. за срок от 45 дни, като базис за първи етап се използват двете основни процедури - „Свободна практика” и „Разрешение за отплаване”. Достъпът става с парола за всички институции и с електронен подпис за всички корабните агенти, корабособственици или корабопритежатели.

На база резултатите от тестовия период и след нормативното уреждане на проблема с последните изменения в ДВ. бр. 44 от 11 Юни 2010 г. на Наредба No 7 от 23 Май 2001 г. За реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега от 12.06.2010 г. започна редовната експлоатация на системата, която отговаря на изискванията на концепцията “Sindle window” – обслужване на едно гише.

Предстои изпълнението на Лот 8 - Изготвяне проект и подготовка на тръжна документация за изграждане на център за електронно документиране – срок декември 2010 и Лот 9 - Изграждане на национален център за електронно документиране по Директива 2002/6 ЕО –януари 2012 от етап 3 на VTMIS, както и сертифициране на системата и нормативното и въвеждане в експлоатация чрез акт на Министерския съвет.