Варна радио е създадена през 1947 година. За рожден ден на Варна радио ( LZW ) се счита 12 декември, дата, свързана с първите успешни радиовръзки на радиостанцията, но и знаменателна за цялата история на радиото – на тази дата през 1901 г. Маркони реализира първата трансатлантическа радиовръзка между "Полдю" – Англия и Нюфаундленд.

През 1946 година Петко Петков формулира идеята на морските агенции във Варна и Бургас да се създаде българска морска брегова радиостанция във Варна и се заема с осъществяването й. Работи в тогавашната софийска структура, управляваща морския транспорт.Премества се във Варна и среща подкрепа от главния инженер и технически директор на БМФ Топалски.По това време България има само един кораб ( "Първи май" ), след унищожаването на нашия флот през Втората световна война, но двамата започват работа. Намират един предавател "Лоренц" на къси вълни с мощност 100 W, немско военно производство, захранван с постоянен ток, построена е специална Г-образна предавателна антена, монтирана между покривите на сегашните сгради на "Алианц-България" и "Нефтинвестбанк". Междувременно БМФ вече притежава и корабите "България" и "Родина".

П. Попов и Боян Велев, първият радиооператор на Варна радио, успяват да намерят и един немски радиоприемник "Берта", а по-късно и "Маркони". През 1947 г. започват да се правят радиовръзки на къси вълни с "България" и "Родина".

Радиоприемник Redifon

За да е "истинска" обаче, бреговата радиостанция трябва да има предавател на средни вълни.Това й позволява да изпълнява основната си функция – комуникации при бедствие, търсене и спасяване.За тях на първата Международна конференция по "безжично телеграфиране" през 1906 г. в Берлин е определена международна морска честота 500 KHz.На тази конференция участва и България. Там е приет и сигналът “SOS”. През 1947 г. е осигурен немски предавател на средни вълни "Лоренц", мощен 2.5 kW според Иванко Антонов, технически специалист, който е поддържал апаратурата по-късно. Захранва се с променлив ток 220 V, 50 Hz, но има "умфомер", който преобразува това напрежение в по-високо и с честота 500 Hz. Б.Пекарев, универсален технически специалист, заедно с П.Попов и Б.Велев монтират предавателя също в сградата на Ючормански на втория етаж и започват неговите настройки.През ноември и декември 1947 г. тримата правят успешен опит за връзка с Пирея Радио, а след това с Констанца Радио и Истанбул Радио. На 15 декември 1947 г. са предадени на морзова телеграфия думите "Варна Радио,LZW".

За да е призната в света като всички останали, бреговата радиостанция трябва да получи национална регистрация и разрешително, а след това и регистрация в Международния съюз по телекомуникации. Попов подготвя черновите на документите и ги предава по тогавашния ред.

Варна радио започва работа с нашите кораби "България" и "Родина", след това и с чужди кораби, които се нуждаят от връзка.

През 1950 г. Брегова Радиостанция "Варна Радио", LZW се премества в двуетажна вила на сп."Акациите" – макар и срутена, част от стените на тази вила съществуват и днес. През 1951 г. на работа в станцията постъпва Васил Бурлаков, а през 1952 г – Иванко Антонов. На горния етаж на вилата е разположен "приемния център", т.е. радиоператорите със своите приемници и ключове, а на долния етаж (първия етаж) – радиопредавателите.

Българското техническо и инженерно образование има традиции. Има преподаватели, завършили в Германия, Австрия, Швейцария. Иванко Антонов получава и знанията, но и техничеслкия дух и мисия на тези хора. Той успява да изработи средновълнов предавател на работна честота, който работи твърде дълго време – до края на 60-те години, при почти невъзможни работни условия и материални наличности. Увеличава се и броя на приемниците. Антените, които са използвани, са били твърде интересни и конструирани от наши специалисти. Малко по-късно се монтират два предавателя RFT.

В годината на създаването на станцията, Международната Телекомуникационна Конвенция от Атлантик Сити, 1947г. определя като международна честота за бедствие на радиотелефония 2182 kHz, а през 1950 г. тя влиза в сила. Само четири години по-късно Варна Радио се снабдява с радиотелефон на СВ, който е трансивър (приемо-предавател) с радиочестотна мощност 15 W, и започва да обслужва 2182 kHz. Варна Радио е първата радиостанция от всички брегови радиостанции в района на Черно море, която разполага и започва да работи с радиотелефонна станция.

Малко по-късно в радиостанцията се организират кратки курсове, които запознават капитаните с международните правила за работа в областта на морските комуникации. Това се налага, тъй като вече има радиотелефони и използващите ги трябва да са наясно с тази материя.

В разглеждания период до 1957 г. започва проектирането и на нова антенна система на Брегова радиостанция "Варна Радио". Прието е техническо решение – използване на железно-решетъчни (Ж.Р.) самоподдържащи се кули. Те стояха на мястото си до около 1980 г. През 1957 г. е назначен нов специалист – Тотю Цанков. Освен, че е запален по техниката, той е и радиолюбител, което твърде много помага в работата му първоначално като техник в станцията. По-късно той е утвърден инженер в системата на поддържането на морските електронни системи.

Така повече от 60години Варна радио, LZW служи за врата между хората на брега и хората на българските и много чужди кораби. Променят се условията, променя се техниката, променя се съставът, но Бреговата станция продължава своята работа.